За Андрей Янев
В ХХ – ия век българинът влиэа с една единствена завършена художествена система – тази на фолклора. Християнското
изкуство,което той приема още в IХ в. от Виэантия, не успява да разруши и да подмени неговата исконна култура. Така православие и фолклор, тези раэлични светогледни системи с различен художествен еэик съществуват паралелно, често в опозиция и не рядко в симбиоза.
Едната художествена система, тази на православието, остава затворена в литургичното действо на християнския храм, другата – в празникът извън него. Тази културно – историческа предпоставка определя в значителна степен облика на съвременното българско изкуство, дори когато то е силно повлияно от авангарда на хх – ия век. Защото обяснява двойствения начин по който българския художник се отнася към модерното. Или консумирайки го жадно – до подражателство, или скептично – използувайки го като необходима информация за развитието на собствен художествен език.
Къде е Андрей Янев?
В разноликата картина на българското съвременно изкуство, той
определено би могъл да се причисли към художниците, за които модерното е задължителна информация, която не изключва родната традиция. В този смисъл той се приближава до естетическата платформа на българските художници от началото на века от кръга ” Родно изкуство”.
Андрей Янев е неоиконописен без да е иконографски компилативен.
Неговият изказ е този, който го доближава до изчистената символика на цвата, а плоскостно изградената форма, изведена чрез ритуалния жест, създават характерната за него интравертност.
В платната му сюжета се развива извън злободневието ипреходното, извън стреса, пулса на деня и жестокоста на бита.
Духовната уравновесеност,която излъчват платната му, често стига до съзерцателност, до особена вглъбеност, в която се ражда надеждата. Надеждата като спасение.
Проф. Д -р Аксиния Джурова