Много стъпки от горната земя

Светци, ангели, човеци съсъществуват в на пръв поглед непредставимо единение в артистичното пространство на Андрей Янев – художник, който още от първата си поява на сцената, та до днес отстоява своето присъствие на територията на смисъла. Отказал да пристъпи по пътеката на делничното, с монашеска отдаденост, той продължава да усвоява опит от мистичния християнски светоглед и да пренася неговите умонепостижими белези в творчеството си. Творчество, което всякога ме възвръща към „дискретния чар на съвършенството“, към словото на Тумас Транстрьомер:

Иконите бяха положени с лица нагоре
в земята, изпотъпкана
от колела и обувки, от хиляди стъпки,
от тежките стъпки на десет хиляди невярващи.

Насън се спуснах в басейн под земята, излъчващ светлина,
едно разбушувано богослужение.
Какъв неудържим копнеж! Какво идиотско упование!
А върху мене тропотът на милиони невярващи
.1

Още по-актуално звучат думите на писателя в контекста на настоящата изложба „От горната земя“, в която художникът подрежда свои изящни рисунки и живописни платна. Всички те ни препращат както към отвъдни, навярно „горни“ селения, но и към образност, чиято виталност, макар и отчуждена от войнстващото ни настояще, е израз на една често несъзнавана изконна човешка потребност от смисъл.

Въпреки тропота на милионите невярващи.

Във всички тези платна авторът е увековечил своя „неудържим копнеж“ за общение – с Бога, с нас самите. В контраст с обезобразеното ни настояще се явяват картините на Андрей Янев, реализирани със сякаш „идиотско упование“ в истината на живота. А тя истината е все в нас самите, човеците, които като едни обърнати с лица нагоре неръкотворни икони, всеки ден, макар и само в съня си, се взираме в множеството стъпки от горната земя.

Божествени следи, като нас самите.

Пламен В. Петров
2022г.

1 Превод от шведски – Мария Змийчарова.