Нравствените притчи на Андрей Янев
“Балканският художник Андрей Янев черпи вдъхновението си от легендите, музиката и ритъма на неговата родина, които са дълбоко втъкани в подсъзнанието му.”
Това е заглавието на статията, поместена в списание International Artist за август-септември 2004 г. по повод представянето му, като художник от Балканите и България, представител на Балканското мислене и изразност. Този избор, направен в резултат на четиригодишно наблюдение на експерти от цял свят, не е случаен. Той е резултат, както на характерни белези на стила, така и на начина, по който Андрей Янев осмисля времето, традицията, в която е израсъл и предлага своето послание за бъдещето.
Получил солидно образование още в рисувалното училище в Казанлък, Художествената академия в София (при проф. Мито Гановски) и Художествената академия в Санкт Петербург (при проф. Таласчук), той навлиза отрано в художествения живот на България, бързо се утвърждава в него и излиза на световната арена на изкуствата.
В Легенда, една емблематична за художника творба, Андрей Янев показва, че във време на полет без птици и ямурлукът става крило. А със следващите си картини, пряко посветени на митологични сюжети, той утвърждава една, макар и позната, но вечна истина: Човекът е надарен с мисъл, а природата с вечност. Парафразирайки Еклезиаст, едното е трупане на знания и печал, а другото е духовен баланс и радост. Присъствието във второто е умението да усетиш вечността във всеки миг, умение да стопираш времето и то да престане да свисти около теб, обрулвайки илюзиите ти, да престане да скърца в короните на дърветата. Умение да се чувстваш независим от него и свободен във Вселената.
В следващите творби той съзнателно търси цветовия еквивалент на тишината и иконографския символ на съществуването. Така в неговите портрети – притчи той се опитва да проектира нравственото развитие на човека от тънкия ореол на детето до целувката на предателството. Така неговият извод, макар и не нов ни напомня, че човек се ражда като светец, въпреки че умира като грешник.
На фона на цялостната картина на българското изкуство след 1989 г., детерминирано между репликиране на познати и преминали вече постмодерни тенденции в световното изкуство и затваряне в националното, картините на Андрей Янев излъчваха особено равновесие и хармония, тишина и спокойствие, с което те като че ли бяха извънвременни, защото френетичното ни ежедневие носеше риска да прозвучат даже и като недействителни. Истината обаче бе, че те бяха направени от хора, които усещаха земята не като асфалт и света като интернет, а от хора, които, стъпвайки по нея, поемат и живителните сокове на вечността.
И тъй като картините му носеха и елементи на забравеното днес съзерцание и смирение, той в действителност си извоюва свое пространство в художествения живот в България и в живописните му послания зад граница, които придаваха една очарователна привлекателност на нашата страна. На фона на драматичните събития на Балканите, които не спират вече 15 години, Андрей Янев призовава към мъдрост и спокойствие, към култивирано умение, с което да се откъснем от пагубната стихия на публицистичността и да си припомним, както поуките от народния епос, така и евангелските притчи на християнството. В този смисъл Андрей Янев е и от малкото художници, които сами си избират заглавията на картините и за да ги разбереш, трябва да ги прочетеш и после да се вгледаш в тях. Неговият философски разговор с времето и традицията, с вечното и божественото водят до усещането за космическа тишина и вселенска хармония. Така Андрей Янев се представя като истински последовател на исконната магия, наречена изкуство. Тази, в основата на която стои свещеният акт, в която цветовете са рефлексия на нашите настроения и чувства, т.е. на живата ни сетивност. А със своите баладични сюжети, третиращи известни истини, картините му ни извисяват над повседневното (Архангелът, Лидер, Магическа пътека, Кипарисите). В една от най-известните от тях – Целувката, той показва, че целувайки като Юда ти предаваш и така умираш, а докосвайки устни с любов към ближния – се извисяваш. В тези платна водачът и избраният за истински живот е малкият пастир – Лидерът, който със своята непорочна чистота води стадото. Той, обаче, трябва да бъде разпознат от раждащите се равни. Тези постулати, които третира Андрей Янев, облечени в деликатна цветова гама и изящен рисунък, свидетелстват, че светът има вопиюща нужда от морален кодекс и отново, както е ставало досега, изкуството ще му го посочи.
Аксиния Джурова
1.01.2005 г.