Във време на полет без птици ямурлукът става крило
По повод заслуженото признание за Андрей Янев
Не се учудвам, че Андрей Янев е първият българин, попаднал в издаваното на осем езика в 60 страни списание за изобразително изкуство “Интернешенъл артист”. Изборът на наблюдавания от четири години художник от експертите на това списание е синтезирано в самото заглавие на поместения там материал:
“Балканският художник Андрей Янев черпи вдъхновението си от легендите, музиката и ритъма на неговата родина, които са дълбоко втъкани в подсъзнанието му.”
Точно преди четири години, по повод изложбата на Андрей и неговата спътница в живота Дари в галерия “Финес”, която открих, казах следното:
Една картина на статива посреща всеки влезнал в изложбата. Това е Легенда на Андрей Янев. Една емблематична за художника творба. Във време на полет без птици ямурлукът става крило. Човекът е надарен с мисъл, а природата с вечност. Парафразирайки Еклезиаст едното е трупане на знания и печал, а другото е духовен баланс и радост. Присъствието във второто е умението да усетиш вечността във всеки миг. Умение да стопираш времето и то да престане да свисти около теб, обрулвайки илюзиите ти, да престане да скърца в короните на дърветата. Умение да се чувстваш независим от него и свободен във Вселената.
Посланието на тази изложба е и в нейната антивиртуалност и в нейното чисто художествено предизвикателство. А то се състои в умението да намериш цветовия еквивалент на тишината, иконографския символ на съществуването.
И между тънкия ореол на детето и целувката на предателството да докажеш, че човек се ражда като светец, въпреки че умира като грешник.
Вечността е във всеки миг, но понякога не ти стига и един живот да я усетиш.
Тази изложба е въпрос на избор между две алтернативи, между началното натрупване на мисъл и вечността на природата.
В представянето на двамата художници тогава – Андрей и Дари имаше изключителен риск. Тяхното общо излъчване на равновесие и хармония вкарваше толкова тишина и спокойствие в салона, че правеше картините им извънвременни. Във френетичното ежедневие те биха могли да прозвучат даже и като недействителни, защото бяха направени от хора, които “усещаха земята не като асфалт и света като интернет, а от хора, които, стъпвайки по нея, поемат и живителните сокове на вечността” (А. Джурова).
През 2002 г. с един от пастелите от изложбата Дари попадна сред деветте най-добри пастелисти в света чрез страниците на специализираното издание за пастел “Пастел артист интернешенъл”. За мен не бе изненада номинирането и на единия и на другия художник.
И тъй като поводът в момента е Андрей Янев, бих искала да обърна вниманието върху тези шест платна, избрани от световното списание като върхови постижения и да се опитам да обясня защо именно този художник и тези платна. В тях Андрей Янев се представя като истински последовател на исконната магия, наречена изкуство. Тази, в основата на която стои свещеният акт, в която цветовете са рефлексия на нашите настроения и чувства, т.е. на живата ни сетивност. А със своите баладични сюжети, третиращи известни истини, те извисяват над повседневното. В избраните шест платна:”Избран”,”Те-двамата”, ”Малкият пастир”, ”Той все още не знае кой е”, “Целувката”, “Водач”, “Бащи и синове”, смъртта не съществува като физически акт. Тя е по-скоро нравствено измерение. Целувайки като Юда ти предаваш и така умираш, а докосвайки устни с любов към ближния – се извисяваш. В тези платна водачът и избраният за истински живот е малкият пастир, който със своята непорочна чистота води стадото. Той, обаче, трябва да бъде разпознат от раждащите се равни. Тези постулати, които третира Андрей Янев, облечени в деликатна цветова гама и изящен рисунък, избрани като върхови постижения сред балканските художници, свидетелстват, че светът има вопиюща нужда от морален кодекс и отново, както е ставало досега, изкуството ще му го посочи.
Проф. д-р Аксиния Джурова