Paintway to Heaven
Не можеш да влезеш два пъти в една и съща изложба. Наблюдението би трябвало да е тривиално, но под една или друга форма се чу десетки пъти при откриването на изложбата “Тиха светлина” на художника Андрей Янев в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” (22-25 ноември 2006 г.).Както и в предишния вариант на изложбата (Софийска градска художествена галерия, 10 октомври – 3 ноември 2006 г.), пространството бе разделено на две част – първата, да я наречем метонимична, разказваше за Атон през оптиката на обикновеното човешко зрение; втората, да я наречем алегорична, разказваше за Света Гора чрез символите на духовното прозрение. Повечето от картините също бяха общи, което формално оправдаваше общото заглавие и инерцията да се говори за двете изложби в единствено число. “Тиха светлина 1”, подредена в лабораторното пространство на галерията, акцентираше върху техниката, търсенето, експеримента и разнообразието; изваждаше на преден план множествеността на гласовете в изложбата и гъстата мрежа връзки между отделните платна; изобщо подчертаваше уникалността на всяка от картините, създаваше усещане за движение, разнородност и глъчка, на която зрителят е силно изкушен да отговори. “Тиха светлина 2”, органично вместена в живото пространство на Семинарията, сред всекидневни предмети и аромати, бе овладяла напрежението – картините бяха намерили не само точното си място, но и точните си места. Новата, на пръв поглед много по-проста подредба, бе структурирала многогласието в хармония, бе подчинила индивидуалността на всяко платно на общия замисъл. Усещането вече беше за завършеност, устойчивост, увереност в себе си – усещане едновременно за велика радост и интимна топлина.
Не можеш да присъстваш два пъти на една и съща презентация. Всъщност презентациите на проф. Мирослав Дачев бяха повече още по време на изложбата в СГХГ. Фотопрезентацията, обхождаща в 400 фотографии маршрутите на проекта на департамент “Нова българистика” “Атон в българската култура и словесност” (с който са свързани двете пътувания на Андрей Янев до Света Гора), бе постоянен елемент на изложбата и в дните между 10 октомври и 3 ноември се трансформира в завършен мултимедиен продукт. Другата, обявена като “Символни пространства на Света Гора”, бе показана на 25 октомври в СГХГ като част от публичните лекции, представящи резултати от проекта. На 23 ноември гостите на изложбата в Семинарията имаха удоволствието да чуят и видят неин вариант, озаглавен “Света Гора: семиотика на пространството – 1. Чудо и вяра”. Разказът, както и самата изложба, беше и същият, и не съвсем. Защото говоренето този път не беше обгърнато от картините; защото бе по-синтезирано; защото бе последвано от “Света Гора: семиотика на пространството – 2. Слово и образ” и част от мултимедията. В двете събития имаше известна реципрочност: в галерията, където вписването във и преодоляването на художествени традиции бяха на преден план, говоренето акцентираше върху духовните измерения на Атон; в Семинарията, където властваше духът, говоренето за усвояването и претворяването на Света Гора в изкуството преобладаваше.
Изобщо адаптивността и динамиката са отличителни черти на проекта “Атон в българската култура и словесност”, чийто ръководител е проф. Дачев. Виждаме ги в настояването му от самото начало на проекта, че в него вярата и изследователският интерес вървят ръка за ръка; виждаме ги в интердисциплинарния замисъл и в сътрудничеството между онези, които всяка година пътуват из Атонския полуостров, и онези, които никога няма да го посетят; виждаме ги в диалога между профанното и сакралното, между акварела и маслото, между конкретното и символното в картините на Андрей Янев и в диалога между словото и образа, между фотографията и семиотиката, между страстта и дистанцията в презентациите на Мирослав Дачев. Виждаме ги най-вече в разнообразието от подстъпи към темата, което дава възможност както на участниците в проекта, така и на онези, с които те споделят своите резултати, да намерят себе си в Атон.
Не можеш да се върнеш два пъти от една и съща Света Гора. Популярни представи подвеждат неизкушения да мисли Атон като нещо средно между музей на Православието, паметник на българщината и природен резерват. Истинското докосване до Света Гора обаче разкрива зад тези значения други пластове, по-дълбоки и по-трудно споделими. Пътуването към Атон изглежда винаги е пътуване (и) към себе си, пътуване към една пределна чистота – състояние на освободеност от дребните и дребнави грижи, с които е обрасла модерната цивилизация, в което имаш време за мислене и молитва, за осъзнаване на истинските си нужди, копнежи и възможности. След пътуване до Света Гора винаги си друг, прероден, и може би затова завърналите се от там толкова често скриват съкровеното си преживяване зад самовглъбено мълчание или зад подробно до уморителност коментиране на познатите образи, разкази и документи. Може би това е една от причините и изложбите на Андрей Янев, и съпътствалите ги презентации на проф. Мирослав Дачев да въздействат толкова поразително: защото, без да пренебрегват общоизвестното и общодостъпното, внасяха в него един по-личен образ на Атон, който зрителят / слушателят може да сподели – в степента, за която е подготвен. Посветеният в света на “Тиха светлина” бе свободен да остане само с възторга от акварелите и преклонението пред светите места, но и да продължи заедно с “Пътниците”, да помилва спящите ангели, да се връща отново и отново пред “Съвета”. След презентациите на Мирослав Дачев той можеше да се задоволи с усещането, че е чул мъдро слово или да се опита да разбере това слово, а може би – да обходи още веднъж изложбата с променено разбиране. Никой от тези избори не настояваше да е “правилният”; тяхната съвкупност направи духовното пространство “Тиха светлина” автентичен “мислен рай”.
Лора Шумкова