АНДРЕЙ ЯНЕВ. КЪДЕ СПЯТ АНГЕЛИТЕ?
Стоях и гледах залеза. При мен дойде един свещеник и ме попита:
– А ти какво гледаш, залеза ли?
– Да, залеза гледам.
– Знаеш ли каква хубава молитва имаме за залеза? – попита ме свещеникът.
– Кажи я! – помолих го аз.
Тиха светлина
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога.
Сине Божий, който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Амин!
Така започва, свършва и пак продължава един безкраен диалог с художника Андрей Янев. Защото има хора, които харесваш и ти е приятно да говориш с тях, а има и такива, които минават покрай теб като тиха светлина и остават в съзнанието ти завинаги. Андрей е от вторите, а разговорът ни за предстоящата му изложба с творби, провокирани от темата “Света гора”, е един от най-приятните и дълбоки, които са ми се случвали напоследък.
Разкажи ми за Тиха светлина?
Всъщност като изложба я подготвям повече от две години заради това, че темата “Света гора” се трансформира и придоби съвсем реални очертания за мен след посещението ми там през тази година. След като се докоснах до това място, осъзнах, че това, което ми се случва, е много близко до мен и подобни емоции са присъствали в картините ми много преди да видя с очите си тези места. Дори си спомних за въпроси от хора, които са я посещавали преди мен, дали не съм бил там. Защото това, което рисувам, като сюжети страшно много се доближава до темата. Така се случи изложбата, като очакван завършек на един дълго вървян път, първо като чувства и мисъл, след това като реални образи. В момента се чувствам щастлив, по-нетърпелив и чакащ.
Опиши ми усещането да си на място като Света гора?
Космическо. Имах чувството, че се включвам в един огромен акумулатор, който ме зарежда, а това чувство остава дълго, след като си напуснал пределите на мястото. Усещах как всичко ми въздейства по необясним начин, чувствах се както никъде другаде преди това. След тези неописуеми емоции, още при първото съприкосновение със света, видях колко всъщност той е сив и еднообразен. Как хората са еднакво облечени, дори цветните петна ми изглеждаха сиви. Имах чувството, че мога да прозра отвъд заблудата, отвъд това преднамерено подтикване да се приема светът по-шарен, отколкото е. Затова се опитах да го пресъздам максимално точно и върху платното, сега се надявам, че съм успял, надявам се и хората, които ще дойдат на изложбата, да го почувстват.
брой 76 на списание За ХОРАТА