Вестник “Култура”
Брой 38 (2432), 02 ноември 2006 г.
Андрей Янев: Къде се случват тайнствата
Андрей Янев откри самостоятелна изложба в СГХГ на 10 октомври. Художникът е роден в Бургас и е завършил стенопис в НХА, след което специализира художествен емайл в ХА „Вера Мухина“ в Санкт Петербург. От 1984 има около 30 самостоятелни изложби в България, Гърция, Словения, Полша. Негови картини са представени на международни изложби в Белгия, Италия, САЩ, Англия, Корея. Носител е на награди от различни конкурси за изкуство. Интервюто, което публикуваме тук, е по повод последната му изложба, посветена на посещението му в Атон:
– Зад гърба си имате много изложби. С какво тази е по-различна и какво тълкувание има нейното заглавие ?Тиха светлина“?
– Двете ми пътувания до Атон по проект на НБУ, които провокираха тази изложба, неизбежно я правят по-различна от предходните. В работите си през годините търся спокойствието и тишината на безмълвния диалог, като стоп кадър. Необходимостта да спрем, да се огледаме къде сме, кои сме, да погледнем вътре в себе си. Това търсих и исках да изразява и името на тази изложба. А то дойде по интересен начин в Атон. Стоях в Банското крило на нашия манастир ?Свети Георги Зограф“, а оттам се вижда много добре залезът. Бях загледан и унесен в мисли, когато до мен се доближи монах от манастира – отец Сергий и ме попита дали гледам слънцето. Разказа ми за прекрасна молитва, наречена ?Тиха светлина“. Когато сподели нейните думи, те сякаш дойдоха от другаде – не от мястото, не от времето… Нямаше как това да не е точното заглавие на изложбата.
– Атон какво преживяване е за вас? Как предпочитате да го гледате – с очите на художник или с очите на човек и християнин?
– Атон е много лично място за всеки, който е бил там. Всеки го усеща по свой си начин. Успях да забележа това в екипа, с който бяхме. Там намираш това, което потърсиш. За мен е Свято място, заредено с много божия любов и красота, от което черпя енергия, идеи и сили занапред. Място, на което като че ли съм бил и преди. Там видях картините си и героите си.
– След ?Ямурлуците“, очертали ваше лично поле в българската живопис, мислите ли, че Атон открива подобно ново поле за вас? С какво?
– Ямурлуците се появиха в моята живопис като резултат от смесване на мисъл, музика, разговори, моментно извисяване… Мисля по-скоро, че на този етап Атон изясни ?пътя ми“. Там също почувствах много по-силно подобна алхимия. Какво се получава, не мога да преценя, ще се види във времето.
– Акварелите ви от Атон се разделят на две – едните предсказуеми и напълно във формата на акварела представят средиземноморския колорит на обителта, другите – необичайни като размер за акварел и като сюжетика – са от полуострова.
– Трудно може да се устои на неизбежното влияние на красивата реалност и на желанието да я пресъздадеш в картина. Предполагам, за ?необичайни“ имаш предвид големите 140х110 см акварели. Това е вече премислен и търсен опит за монументално въздействие при реализиране на идеята, свързана с Атон.
– Каква е тази идея?
– Свобода и мощ на въздействие. Досега не съм работил чак толкова големи акварели и то на ?ала прима“. Голямо удоволствие е.
– В България сте излагал творбите си както в малки галерии, така и в ?Шипка“ 6 или Галерията за чуждестранно изкуство, добре реализиран сте. Все пак, остана ли някоя ваша амбиция неосъществена?
– Амбициите се появяват със силата на идващата идея за бъдеща изложба. Моментът за голяма изложба беше назрял още преди Атон и така или иначе щеше да я има. В това отношение престоят в Света гора ми помогна и се вписа точно навреме.
Разговора води Весела Ляхова