Вестник “Про и анти”
Октомври 2006г.
- Как се ражда сюжета за едно платно?
Това е много индивидуален процес.Няма определена рецепта за това.Различно е всеки път.Но ако се опитам да определя как това се случва при мен, то започва се с търсене на отговор от дълго вълнувал ме въпрос,разговор със самия мен или важна случка.Започва от малка рисунка, скица, с опит за кратък и ясен отговор, и така към формата/размера на платното, хартията/.
2. Какво е първото нещо, което свързваш с пребиваването си на Атон и как то намира израз в произведенията ти?
Първото нещо…връзка с нещо отвъд хоризонта, отвъд границата на ежедневната комуникация между мен и заобикалящия ни свят.Красота и хармония.
Израза е стремеж за пресъздаване и опит за разказ не на действителността, а по-скоро на опит за максимално пренасяне на това равновесие и духа на Атон.
3. Във века на глобализацията, на пределната динамика и на напрежението, което ни заобикаля съумяваш да създадеш оазис спокойствие, да ни накараш да се замислим за непреходните стойности и измерения на битието. В платната ти времето придобива други измерения – какво ти дава сили за това?
Опитвам се да не мисля за проблеми, а да създам среда за присъствие на свобода и светлина. Получава се някак от само себе си, без контрол и подготовка. Идва изведнъж, а аз просто рисувам. Силата идва от всички, от всичко, заради всички и Въпреки всичко около нас! Не зная как става. Голяма радост е когато се получи. А,че има нужда от забавяне ритъма на живот и вглеждане дълбоко в нас е сигурно.
4. Какво е най-важното за теб в едно произведение на изкуството?
Не мога точно да определя, но е приятно когато една творба те “повика”.Достави ти радост и удовлетворение.Хубаво е когато има разговор, диалог със зрителя.Красиво и интересно е когато едно произведение, независимо дали е картина, музика, театър, кино събуди въпроси и се потърсят отговори, заявява се позиция, остави следа след себе си.Това е то.
5. Считаш ли, че обучението ти в Академията, както и заниманията ти в областта на стенно-монументалните изкуства и иконописта са повлияли върху пластическия ти възглед и върху духовната ти нагласа като човек?
Във възгледите ми имаше значение общуването ми със стойностни хора в академията и след това. Разговорите ми с проф.Гановски, който провокира и насочи мисленето ми в тази философска посока още тогава.В академията се научих на занаят, който е изключително важен за да можеш да се изразиш максимално добре.Нещо което сега е дефицит.Представи си да ти звучи текст в главата, стих или поема, а да не познаваш буквите, да не можеш да пишеш?Много е лошо, нали?
6. Кое е най-важното нещо за човека и твореца Андрей Янев?
Твореца е един и не мога да му се меся, но за мен като човек е важно да съм Аз, да вървя по моя си път, да се изразявам така както ми говори сърцето и да стигам до зрителя, до хората.
7. Кой момент в кариерата си считаш за преломен?
Кариера е много странна дума, по скоро в мисленето.Това беше през 1989-1990, в разговорите ми с проф.Гановски, когато започнах да си задавам въпроси и да търся отговори: Кои сме ?От къде сме? Кой ни е посял на земята?и т.н.Отговори, които търся и до днес.
8. Правиш ли компромиси с изкуството, което създаваш?
Знам ли? Сигурно.Не ми се иска и не мисля, но понякога компромиса ми се струва необходим за да изразиш идея или мисъл по подходящ и разбираем начин.
9. Кое е по-важно за теб – пътя на един творец или неговата цел?
Категорично Пътя! А човек намери ли и тръгне ли по Своя път, то и целта се изяснява и конкретизира.Ако имаш само Цел, то се ограничаваш в едно, но когато си по Пътя избираш и определяш много Цели.Така мисля или поне искам да мисля.
10. Имаш ли кумири и любими художници?
Кумири…Не.Уважавам всеки колега и артист, всеки с уникалната си изразност, характер,тема на работа и му се радвам.Опитвам се от всеки да науча по нещо, да чуя мисъл и разговор да стане.
Моята съпруга е великолепен художник и Човек.Тя е любим художник!