Думи за Андрей Янев
Света Гора е топос в картините на Андрей Янев в резултат на две негови пътувания до Атон: през 2005 и 2006. Темата обаче присъства в платната и мислите на Янев и преди художникът да стъпи на полуострова. Атон обединява и придава дълбочина на ранните визии, облича мистичното в конкретика, поражда ново тайнство. Пътниците на Янев откриват дълго търсената идентичност, ямурлуците заменят яркостта си в нова смирена тоналност, краката извървяват пътя към храма, ръцете сключват молитвени жестове, прошката открива къде и защо е родена и превърната в житейско поведение. Чрез Света Гора Андрей Янев не открива нова тема, а открива и назовава фрагменти от своята душевност. Разпилявани през годините в посоките на различни търсения, сега те се събират в едно. Света Гора продължава и осмисля търсенията на художника, навлиза в света на почерка му – като рисунък, като тоналност, като цялостно възприятие.
Акварелите, които рисува, не представят отделни манастири или пейзажи от Атон, а събирателни образи. Едновременно конкретни, позволяващи да бъдат положени до фотография, и едновременно символни – това са манастирите и пейзажите, към които пътуват неговите пътници, в който търсещият научава кой е, а листата на маслиновите дървета са покрили изписаното по всяко от тях Божие име с тихата светлина на молитвите. Ако се разходим из галерията от картини на Андрей Янев, маслени бои, двете картини под надслов “Близо до морето” и “Път”, както и “Пътека”, подсказват един несъзнат копнеж по Атон. Този копнеж е видим и в “Отношения”, и в “Благословия”. “Поклон на земята” е друго усещане за Атон. След “Легенда” и “Нова легенда”, Света гора сякаш не само добавя нови и нови легенди, а изписва истината за легендата изобщо.
Света Гора при Андрей Янев е тема, към която той е пътувал. Вижте “Архангел”, “Среща”, “Умиление” – сякаш родени от нечутия разказ за “Достойно ест”, който келията разказва, сякаш видени по пътя към Лаврата, до извора, бликнал от жезъла на Св.Атанасий, или пък огледали се в падащите лъчи върху чудотворната Богородична икона в Ксенофонт. Същото може да се каже за “Спящи ангели” и “Пътници-поклонници”, последната носеща конотациите на предсказан автобиографизъм. Любимите кипариси откриват местата си, камбаните са уловени в мига на тържествена молитвена смълчаност. Пред-глас. Очакване. Синестезия, която провокира всички сетива още с избора на заглавие на изложбата: “Тиха светлина”, образ и звук, молитва и мълчание, вглеждане и себепознание, сила и вяра в едно.
Проф. Мирослав Дачев