За какво се завръщата пастирите

(Слово по повод изложбата на Андрей Янев)

В разноликата картина на съвременното българско изкуство Андрей Янев би могъл да се причисли към художниците, за които модерното не изключва родната традиция. В този смисъл той се доближава до естетическата платформа на българските художници от кръга “Родно изкуство”. Неговият цикъл Легенди, представен в изложбата ( Броене на семената, Шепа семена, Молитва за хляб, Завръщането на пастирите, Избраник), разработван през годините, се опира до тези, направени след Първата световна война-години, странно близки като състояние на обществото, до сегашните. В 1921 г., по повод Първата изложба на “Родно изкуство”, Гео Милев говори за времето си като за “безцветна пустиня”. В такива времена хората на изкуството са тези, които предлагат спасение. Къде са сеячите и за какво се завръщат пастирите на Андрей Янев?

Тези, които първи известяват за Раждането на Спасителя. Какво е посланието на тази изложба? Надежда?! Може би, но не и бягство, отшелничество, създаване и отдръпване в свой паралелен свят, извън крясъка и жестокостта на деня. Нито пък асоциалност.

Безспорен майстор на мистиката в православието, неговият философски разговор с времето и традицията с вечното и божественото водят до усещане за космическа тишина и вселенска хармония, където човек намира отговорите на своето съществуване и те окрилят живота му.

Андрей Янев е и неоиконописен, без да е иконографски компилативен.

Чрез особеното срязване на фигурите в композициите Благослов, Съветът, Те, Благовещение, художникът ни въвежда в мистерията на Божието послание и на Литургията с участниците в нея. Недоизказаността, илюзорността на случващото е постигнато пластично и чрез извеждането на жеста до ритуалност и извънвременност. Ефирните бяло перлени тонове, в цикъла, посветен на Ангелите, трептящи и вибриращи, използването на смесена техника (съчетала графити, акрил и масло) създават усещане за божествена безплътност, подсилена от дискретните проблясъци на златото в ореолите. Така Андрей Янев успява да предаде илюзията за безплътен и светещ фон, който витае около всеки, но само който има зрящи очи може да го усети. По този начин художникът се опитва да ни напомни за съществуването на върховно тайнство извън делника, за извисеност на духа като висша сублимация на човешкия живот.

И патината от светещи частици, която създва като фон, полупрозрачен и ефирен, е идеалната визуализация на аурата на добрите ангели окло нас, една от големите теми в тази изложба.

Друга тема е Света Гора. Както е известно, градината на Света Богородица е била изконна мечта на вярващи, поклонници и туристи.

Мнозина са я рисували, пресъздавали в стихове, проза, музика и накрая – в изпълнени с религиозна мистификация романи. Малцина са обаче тези, които са успели, посещавайки избрания от Богородица остров, да усетят мълчанието на безвремието, да намерят неговия цветови еквивалент, да осъществят диалог с Божественото и Вечното, да го материализират в творбите си, както това постига Андрей Янев в акварелите си, в които тънкият като бръснач процеп на светлината е предаден чрез светоносната ивица в дъното на хоризонта – там, където небето целува небето и земята.

С една дума малцина са тези, които са успели да се докоснат до Вечния покой и Вселенска хармония, царяща на острова. Сред тези избраници е Андрей Янев.

Така той се представя като истински последовател на изконната магия, наречена изкуство. Тази, в основата на които стои свещеният акт, в която цветовете са рефлексия на нашите настроения и чувства, т.е. на живата ни сетивност. А със своите баладични сюжети, картините му ни извисяват над повседневното (Полет, Архангелът, Лидер, Магическа пътека, Кипарисите). В една от тях – Целувката, той показва, че целувайки като Юда ти предаваш и така умираш, а докосвайки устни с любов към ближния – се извисяваш. В тези платна водачът и избраният да посочи пътя е Малкият пастир, който със своята непорочна чистота води стадото.

Той, обаче, трябва да бъде разпознат от раждащите се равни, тези, които трябва да предоставят благодатната почва за семето на надеждата ( Евангелие от Матей, гл. 13, стих 18-23).

За това ли се завръщат сеячите и пастирите на Андрей Янев?

Готови ли сме да създадем тази почва? И ще ги разпознаем ли? Въпросът е към всички нас, отговорите също!

Аксиня Джурова

09. 09. 2015