Проф. Мирослав Дачев за Андрей Янев – 2006г.

 

Рецензия за Aндрей Янев

Настоящата рецензия пиша във връзка с изложбата на художника Андрей Янев, която цели да представи негови творби по темата “Атонската света обител”. Изложбата се организира по покана от Софийска градска  художествена галерия за периода от 10 октомври до 3 ноември 2006 г.
Донякъде това приятно задължение да пиша за Андрей Янев се налага и поради факта, че в организацията и развитието на идеята за изложбата – заедно с Центъра за славяно-византийски проучвания ”Проф. Иван Дуйчев” към СУ “Св. Климент Охридски” и вестник “дневен ТРУД” – участва и Нов български университет, при това от самото начало и, бих казал, иновативно.
Истинската причина обаче е друга. Много са тези, които ценят творбите на Андрей Янев, и с основание. Само през последните няколко месеца неговата картина “Прошка” обсеби съзнанието на и на ценители, и на прохождащи в изкуството; наднича от кориците на списания, от сайтове, бе свързана с екзистенциални събития в нашия свят. В това платно има някаква магия, която пробожда съзнанието и те кара да мислиш за нея, чрез нея, да се опиташ да бъдеш по-добър, по-мъдър. Настина нещо молитвено. Но такива са и други негови платна – дълбоки, въздействащи. Стоял съм в захлас както пред неговите ямурлуци, така и пред негови портрети. Същото се случи и с творбите за Атон, повече от които, смея да кажа, съм един от първите, които са ги виждали. Затова няма да се спирам на неговите участия в престижни изложби, заслужените му награди, витражите, които красят различни интериорни пространства – всичко това се надявам Андрей, напускайки присъщата си скромност, да опише в своето CV. Ще кажа няколко думи за Атонските платна.
Че такава изложба не е правена досега, занимаващите се с история на изкуството знаят. Че ще бъде събитие, може да се очаква, ако се надникне в амбициите, които пишат един прекрасен – колкото чисто артистичен, толкова и научен проект. Гледал съм различни художествени продукции, свързани с темата “Света Гора – Атон”: на Цанко Лавренов, на Иван Лазаров, Николай Ростовцев, Борис Денев и др., познавам множество фотографии, спомени, дневници, писма; научни изследвания. Андрей Янев се вписва в целия този контекст изключително ярко. Той не само познава добре голяма част от Атонските манастири, той е усетил тяхната мистика, тяхната духовна енергия, техните тайнства, които успява да въплъти в своите платна. Всеки негов къс за Света Гора – Атон е такова преживяно тайнство, независимо дали предава къс от природата, част от сграда, детайл, бит. Много художници са били покорявани от Атон, малко от тях са оставили значими следи за това в платната си. Андрей Янев е сред тези малкото, а и сред тях той е различен. Вероятно донякъде съм пристрастен, тъй като следя отблизо този процес, но като занимаващ се със семиотика на културата смея да кажа, че в тези редове ме води обективността. Атонските му платна завладяват, защото са правени от художник, който не измисля магията, а я улавя – тя съществува в този свят, но трябват сетива за нея. Андрей Янев има тези сетива. Неговите картини ме връщат в тайнствата на Света Гора, създават илюзията, че отново съм там, а за тези, които никога не са ходили, вероятно ще породят една друга илюзия. Ако трябваше да избирам, винаги бих подкрепил художника, който дава нов живот на тайните на битието – това означава, че той не само има сетивата да ги улови, но и смелостта и дарованието да ги прероди за останалите.

Проф. Мирослав Дачев,
Нов български университет,
Преподавател по семиотика, литературна теория, интерпретация