Тиха светлина в картините на Андрей Янев
Пътуването на художника Андрей Янев до Света гора открива пред него друг свят, далеч от всекидневието и суетата, свят на спокойствие, умиротворение, на невероятен душевен комфорт. В своята изложба, подредена в Софийската градска художествена галерия, той отразява духа, романтиката и неповторимостта на това божествено място и природата с нейната магнетична сила. Художникът е член на екипа, участвал в експедицията до Света гора, чрез която Нов български университет трета поредна година осъществява своя проект “Атон в българската словесност и култура”.
Като художник стенописец и чувствителен творец той има особен усет към това, което се изправя пред погледа му и търси духовното при срещата с великолепните фрески, черкви и манастири на Атон. Специалността, която завършва в Националната художествена академия в София, а след това и специализацията по художествен емайл в Санкт Петербург му помагат в овладяването на тънкостите в технологична посока. Способността да се изразява по различни начини е резултат от доброто владеене на техниките и познанията му в това отношение. Тези знания той се стреми да подчини на мисленето, като залага на експеримента в работата си. Без да се притеснява от размерите, представя на изложбата произведения както с акварел, така и с маслени бои. Монументален изказ и желание да се създаде атмосфера, изпълнена с фантазия и мистичност, са заложени в картините му “Ангелска песен”, “Скрит хоризонт”, “Свидетели” и т. н. Те сякаш излъчват “тиха светлина”, която в това кътче от рая художника открива във всичко – времето, хората, величествената природа.
Част от работите в изложбата са подчинени на реалистичното представяне на действителността. В трудната техника на акварела авторът ни запознава с външния изглед на различни места в Света гора (“Банското крило на “Зограф”, “Келията “Достойно ест”, “Скитът Св. Андрей”). По-важни за него са живописните платна, в които чрез образи и колорит предава настроението и духовната мощ на Атон. Най-ярко след посещението там в съзнанието на художника остават душевният уют, чистотата, спокойствието и красотата на цветовете, които той предава на зрителя чрез картините си. Навсякъде в Света гора има нещо, което привлича, вълнува съзнанието и ако в църковния храм по думите му човек се чувства малък и нищожен, тук той е щастлив и равен.
Страница на Дочка Кисьова-Гогова
Вестник “Дума”
17.10.2007г.